НЕУКРОТИМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕУКРОТЍМ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е пълен с много сили, енергия и не овладява силните си чувства, жизненост; неусмирим, неудържим, буен. Неукротимите момци тръгнаха по тлаки и седенки. ● Обр. Това е миг от революционното всекидневие на планетата през нашия размирен и неукротим век. С. Северняк, ИРЕ, 336.

2. Който е присъщ на такъв човек, който е проява на жизненост, енергия; буен, неудържим. В този момент Раковски насочи цялата си неукротима енергия, всичкото си изступление в две посоки. Т. Жечев, БВ, 145. Неукротим темперамент. Неукротим младежки нрав. ● Обр. Пак Пирин, велик и странен, и тайнствен, стърчи със зъберите си и приковава погледа със суровата си красота и неукротима гордост. Ив. Вазов, Съч. ХVII, 59.

3. За вода, вятър и под. — който се движи, проявява, с много голяма скорост и сила и не може да бъде удържан, спрян; неудържим, необуздан, неусмирим, буен, стихиен. Неукротима стихия. Неукротим вятър.

4. Прен. За чувства, страсти и под. — който се проявява силно, стихийно, неудържимо; несдържан, неусмирим, неудържим, необуздан. Съзрях в очите ти оня твърд, изпълнен с неукротима вяра израз, който устрелва душата и я убеждава повече от най-силните слова. Ем. Станев, А, 222. // За танц, игра, веселие и под. — който е бърз, енергичен, жизнен; вихрен, буен, неудържим. Неукротимо хоро.