НЕУКРОТИМО —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕУКРОТЍМО нареч. 1. С голяма скорост, сила; необуздано, неудържимо, буйно, стихийно. Стихията, неукротимо развилняла,/ го мята [парахода] сякаш до самия небосвод... Е. Багряна, ПЗ, 109. Огънят напредва неукротимо.

2. С голяма енергия и разпаленост; буйно, необуздано, пламенно, неудържимо. Аз зная, драги млади читатели,.., че ламтите неукротимо за знания и подвиг. Ран Босилек, Р, 19.