НЕУКРОТИМОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия
НЕУКРОТЍМОСТ
НЕУКРОТЍМОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Отвл. същ. от неукротим; неусмиримост. Спогледахме се. В очите ни се четеше неукротимост. Миг след това диверсантът стоеше завързан за стола, с кърпа в уста. В. Цонев, ПТ, 68.