НЕУЛЕГНАЛОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕУЛЀГНАЛОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Отвл. същ. от неулегнал. — Не гледай, чедо мое, какво върша, а слушай какво говоря! Макар все още с известна сценична неулегналост, тая тема звучи у артиста в редица моменти, наред с другите черти на практичния селски поп. НК, 1958, бр. 6, 6. За тази неулегналост в движението, за неубедителността в мимиката и суровостта на музикалните изяви говореше вече изпълнението на началната балада. БНТ, 1941, бр. 213-214.