НЕУЛОВЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕУЛОВЀН, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който не е уловен, задържан, хванат, който е на свобода; незаловен. Неуловен престъпник. Неуловен крадец. // За дивеч — който не е уловен, хванат (с примка, мрежа, въдица и под.). Той поставяше капани, .., хвъргаше стръв и живееше с мечтани приходи от продадени кожи на неуловени вълци и мечки. Елин Пелин, Съч. II, 101. Един ден при Пеня доведоха двама негови съселяни. И двамата бяха с издраскани лица,.. Излезе, че са се спречкали за някакви неуловени мечета. Г. Караславов, Избр. съч. II, 120. Неуловени птичета, по хиляда за пара. П. Р. Славейков, БП I, 314.

2. Който не е схванат, доловен с поглед, слух или ум; недоловен. Неуловен сигнал.