НЕУЛОВИМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕУЛОВЍМ, -а, -о, мн.-и, прил. 1. Който мъчно може да бъде уловен, задържан, хванат. Орелът на планината, неуловимият бунтовник, беше в ръцете на турците. М. Марчевски, П, 81. Чоки се лютеше и пращаше напразно потери по неуловимите нехранимайковци. Ив. Вазов, Съч. ХIV, 143. Писарят подбра своите доверени юнаци и тръгнаха да погубят неуловимото овчарче. Ив. Хаджимарчев, ОК, 347. // За дивеч — който не може да бъде уловен, хванат (с примка, мрежа, въдица и под.). А старият неуловим сом спокойно си почиваше вече в своя подмол, като че ли нищичко не беше му се случило. Д. Калфов, КР, 10.

2. Който е слабо изразен и почти не може да се долови, да се възприеме със сетивата или да се почувствува; недоловим, незабележим. Сортирането на листата, разпознаването на неуловимите за обикновения наблюдател белези, по които се различаваха един от друг, изискваше напрежение. Д. Димов, Т, 34. Висок, прав, широки рамене, красива глава с къси, тъмнокафяви къдрави коси,..; замрежено от неуловими бръчки лице;.. Такъв беше той [Станко], такъв го знаеха всички. Г. Райчев, Избр. съч. I, 86. Восъчното му хлътнало лице се беше съвсем провалило и залепило за костите, а по кожата му префърчаха неуловими тръпки от страдания или ужас. Ив. Вазов, Съч. VIII, 125. Неуловима опасност.

3. Който не може да бъде определен точно, за който не е ясно откъде идва, как възниква. Имаше нещо особено неуловимо у тоя момък. Й. Йовков, Разк. I, 230. Кара Танас не срещаше за пръв път хубава мома, но тая имаше нещо неуловимо в красотата си. Такова, каквото изведнъж кара душата на човека да стане несигурна, слаба. П. Константинов, ПИГ, 193. Над нас небето се издигаше тъмно и високо, но в него имаше някаква неуловима нежност. Н. Фурнаджиев, МП, 53.