НЕУЛОВИМОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕУЛОВЍМОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Отвл. същ. от неуловим. Той се занимаваше с леки кражби и не бе извършил нито едно убийство. Поради това в този край, където върлуваше, се отнасяха към него незлобливо, понякога дори със симпатия, която се изразяваше в създадените легенди за неговата неуловимост. Т. Харманджиев, Р, 75. Едва по-късно,.., забеляза оная неуловимост в характера на Иван, която после неведнъж щеше да я измъчва. А. Наковски, МПП, 17. Придобива нова окраска и темата за неуловимостта на мечтата, за синята птица на щастието, позната ни от предишните книги на поета [Д. Дамянов]. Л. Георгиев, ПЛ, 1969, кн. 23. 71.