НЕУМЕЛ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕУМЀЛ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който не притежава умение, способност, похват за нещо; несръчен, непохватен, неловък. Високият Генадий държеше в ръка къс хартия и се взираше в нея. Там неумела ръка бе начертала улиците на Белград. Ст. Дичев, ЗС I, 108. Той учи я със пистолет да стреля / накрай града, прицелена в дъба, / придържа китката ѝ неумела. Бл. Димитрова, Л, 98. Неумел ръководител.

2. Който показва, изразява липса на умение, похват, опитност; неловък, непохватен, несръчен. — Батьо, кога ще излезеш на улицата — ей тъй, свободно? — наивно запита тя. Руменов иронично се усмихна. Сто‑

ри му се, че неумелият въпрос на момичето беше несъзнателно подсказване на нетърпението, с което стопаните на тази къща очакваха неговото излизане оттук. Х. Русев, ПС, 13. Петър се миеше само с лявата ръка и всяко неумело движение го ядосваше. В. Райков, ПВ, 12. Провалянето на Ачесъновата външна политика предизвика недоволството на голям брой американци, които поискаха оставката на Ачесън заради неумелото ръководене на държавния департамент. С, 1951, кнт. 2, 101. Неумел план. Неумела политика.