НЕУМЕЛО —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕУМЀЛО. Нареч. от неумел; несръчно, непохватно, неловко. Момчето отначало неумело подаваше топката. Л. Александрова, ИЕЩ, 224. Костадин неумело се поклони. Ем. Станев, ИК I и II, 230. — Чичо — казах аз, като се приближих страхливо до стражаря, — мога ли да вляза? .. — Тати работи вътре и мама каза... — започнах да лъжа неумело аз — веднага да го намеря, че на нея ѝ е лошо. П. Незнакомов, МА, 96.