НЕУМЕРЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕУМЀРЕН, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който не се придържа към известна мярка, няма умереност, прекалява в нещо. А особено, казват, че той [принц Мурат] е бил неумерен в употреблението на спиртовните пития. НБ, 1876, бр. 16, 63. Неумерен човек.

2. При който не е спазена необходимата мярка, в който няма умереност. Аларик даже, в едно от стремленията си в сърцето на боя, без малко щял да ся улови роб, ако аланите с неумерената си ревност не били направили смущение и бъркотия във войската. Г. Кръстевич, ИБ, 179-180. И искали мир с някои неумерени условия, които съвсем му не угодили. Г. Кръстевич, ИБ, 512. Да са труди някой си, за да умножи богатството си, не е грехота, ни срамота, но без омразното лакомство и неумерено безпокойствие. У, 1871, бр. 23, 368. Неумерени хвалби. Неумерено хранене.