НЕУМЕРЕНОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕУМЀРЕНОСТ, -тта̀, мн. -и, ж. 1. Само ед. Отвл. същ. от неумерен. Развалата на римските нрави с особена сила са изказала в разкошеството и неумереността на трапезата; от провинциите с големи разноски доносяли в Рим скъпи и вкусни яства като пауни, диви пуйки, славеи, разни морски риби и др. п. Н. Михайловски, РВИ (превод), 322. Той [Фридрих II] искал безусловна покорност и като довеждал противниците си до отчаяние от неумереността на това искание, продължавал безпощадната и безплодна война. Д. Писарев, ПУЖ (превод), 36. Неумереността е неправда, незаконност и за то докарва наказание, съсипвание. ПСп, 1876, кн. 11-12. 28.

2. Само мн. Остар. Книж. Неумерена постъпка, проява. Много грешат и ония, които в постни дни строго ся въздръжават от забранените от църквата ястия, а при това ся опиват и предават на всякакъв род неумерености. Хр. Данов, ППК (превод), 69.