НЕУМИТ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕУМЍТ, -а, -о, мн. -и, прил. Който не е умит, измит, мит, не е почистен с миене; неизмит, немит. Беше облечена все в тая жълта басмена рокличка, която навярно носеше само у дома. Съвсем боса, несресана, може би дори още неумита, тя сякаш току-що бе станала от сън. П. Вежинов, БГ, 191-192. Неумити ръце.