НЕУМЍШЛЕН, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който не е свързан с умисъл, с предварително намерение, не се управлява от съзнанието, от волята; несъзнателен. Неумишлено престъпление.
2. Който не е достатъчно осъзнат, почувстван, схванат; неосъзнат, неволен, несъзнателен. Неумишлен егоизъм.