НЕУМОЛИМ —Речник на българския език — алтернативна версия
НЕУМОЛЍМ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който не може да бъде склонен с молби, увещания; непреклонен, непоколебим, твърд. — Хаджи Павел е неумолим. Със строга повелителност той иска веднага да му се изплати целия борч. Т. Влайков, Пр I, 106. Ковачът Йордан още блъскаше на вратите и като придаваше най-голяма сладост на гласа си, молеше Къня да отвори и да им даде нешо да пият. Къньо остана глух и неумолим. Й. Йовков, Ж 1920, 21. Щом е за здравето, тетка е неумолима. Само тук се разбиха всички опити на Нели да наложи своето. В. Бончева, АП, 132. // Който не може да бъде умилостивен; безмилостен, жесток. Съдиите, които отначало му [на Йордан] изглеждаха на обикновени хора, .. след прочитането на присъдата, изведнъж се преобразиха на сурови, жестоки, неумолими същества, безсърдечни и глухи за молби и жалби. Г. Караславов, Т, 93. Склонил глава като пред неумолим съдия, той чакаше удари. Д. Немиров, РЯ, 514. Кавлакът и другарите му не преставали да убеждават населението, че Ахмеда е светец, че той ще бъде неумолим и жесток само към ония, които покажат непокорство. З. Стоянов, ЗБВ III, 333.
2. Който изразява, който е изпълнен с непреклонност, твърдост; непреклонен, непоколебим. Бавно, без да се смущава от присъствието на директора и инженерите, той продължи да излага своите съображения.. Гласът му, неумолим и строг, почти сърдит, режеше безмилостно. Ив. Мартинов, М, 28. А неумолимият плач на дядо Галушко прекъсна гласа му: Избодоха му и двете очи. / И ни го питат, ни го разпитват. / Току качиха хубава Яна, / хубава Яна на бърза коня. А. Дончев, ВР, 151. Неумолим тон.
3. Който не може да бъде променен, отменен, въпреки своята жестокост, строгост, нежеланост. Човекът умира, да! Това е неумолим закон на природата. М. Марчевски, П, 232. Младините ще минат незабелязано, ще дойде неумолимата старост и вместо свежест на лицето и блясък в очите — паяжини от бръчки... М. Кремен, РЯ, 355. Сега е друго. Сега животът просто ги [младежите] просмуква с неумолимите и ясни повели на момента. Лит. ХI кл, 256.