НЕУМОЛИМО —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕУМОЛЍМО. Нареч. от неумолим; непреклонно, непоколебимо, твърдо. А Раковски, като разбираше това и като се страхуваше, че колебанието можеше да струва живота на всички,.. извика неумолимо на гвардейците: — Вие не чухте ли заповедта! Отведете го! Ст. Дичев, ЗС I, 244. — Ще слезем от другата страна на влака — неумолимо шушнеше Филип до ухото му. П. Стъпов, ГОВ, 120. Съзнанието за трудността на задачата и чувството на отговорност пред съвестта си и България ги [Бенковски и Волов] тласкаше неумолимо напред. Л. Стоянов, Б, 40.