НЕУМОРЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕУМО̀РЕН, -рна, -рно, мн.-рни, прил. 1. Неуморим (в 1 и 2 знач.). По земята падат безбройни ръкойки, а пък връзвачите вече други на снопи завързват. Трима от тях са далечко. Но неуморни дечица събират тежки ръкойки. А. Разцветников, Избр. пр III (превод), 41. Неуморната леля Жечка бе оплевила и прекопала всичко в градината. Г. Караславов, ОХ IV, 226. Той

[Стоян] не спеше вече в плевнята... Младата му невеста гледаше да подбужда и засилва чувството му на гордост и господарство. Тя искаше да го направи истински гражданин и беше упорита, неуморна в това си желание. Д. Талев, ЖС, 85.

2. Който се върши непрекъснато, неспирно, без умора; усилен, напрегнат, несигурен, неуморим. А знаете ли при тая неуморна работа, при това блъскане и дене, и ноще, каква ѝ беше храната? Т. Влайков, Съч. II, 106. Докато Костадин учеше в търговската гимназия, брат му хвана с неуморните си ръце цялата работа. Ем. Станев, ИК I и II, 24. Неуморен в труд упорен, / тук обажда се орач. П.К. Яворов, Съч. I, 35. Неуморен труд. Неуморно бъбрене.