НЕУМОРИМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕУМОРЍМ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който не престава, не се уморява да върши нещо; неуморен, неизтощим. И все тъй самоотвержен и горд, спокоен и неуморим върви апостолът и пръска в черните бразди на робските души своите живи огнени семена. Хр. Смирненски, Съч. III, 180. Колкото и да бяха смели мислите му, Дона му вярваше. Той беше силен, неуморим човек, с упорита воля. Д. Талев, И, 313. С една забележителна енергия в устрояването на младата държава Дондуков увеличаваше своята популярност.. Неуморимият старец бе постоянно в движение. С. Радев, ССБ I, 144.

2. Който е присъщ на такъв човек; неуморен. Две черти характеризират главно живота на Микеланджело: извънредно, неуморимо трудолюбие и висока честност. К. Величков, ПССъч. III, 149-150.

3. Разг. Неуморен (във 2 знач.) Неуморима просветителска дейност.