НЕУМОРИМО —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕУМОРЍМО. Нареч. от неуморим; неуморно. Де останаха ония свети чувства, които те правеха да презираш всички опасности и неуморимо да вървиш към намислената света цел? В. Друмев, И, 44-45. Блясъкът му [на Русе] придаваха разкошните ненашенски барокови сгради, .., духовите военни оркестри, които в празнични вечери неизменно и неуморимо свиреха модните тогава виенски валсове. Ц. Драгойчева, ПД, 116.