НЕУМОРИТЕЛЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕУМОРЍТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. ‑лни, прил. Който не изморява, уморява и не причинява умора; неизморителен, лек. Пътеката е стръмна и тясна, но свежият утринен въздух я прави неуморителна. Хр. Смирненски, Съч. III, 148. Морските пътешествия ще станат приятни, неуморителни. НТМ, 1961, кн. 4, 6. Неуморителен труд.