НЕУМО̀РЛИВ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Неуморим, неуморен. Ний видяхме неуморливата Пловдивска книжарница да издаде доста книги. Ч, 1874, бр. 2, 57. — Тези думи показват многото ревност и неуморливите им старания.. да върнат язичниците към юдейската вяра. КТЕМ, 491.