НЕУМОРЛИВОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕУМОРЛЍВОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Остар. Книж. Отвл. същ. от неуморлив; неуморимост. Той оставял ръката си гола, ..; но тогава дяволите произвеждали в тази ръка нетърпими тръпки,..; абатът закривал очите си, като съзнавал человеческото си безсилие и неуморливостта на вражеските козни. Д. Писарев, ПУЖ (превод), 47.