НЕУМОРНО —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕУМО̀РНО. Нареч. от неуморен; без умора, неуморимо. Боса, с крака, изцапани до коленете, със запретнати ръкави, Станка режеше неуморно с лопатата гнилия тор и го редеше в колата. Г. Караславов, ОХ I, 347. Ненка се беше оживила, неуморно бъбреше и се смееше. Й. Йовков, Разк. II, 205. Той танцуваше неуморно с млади и стари. М. Грубешлиева, ПП, 223. През денят неуморно изграждам, / през нощта без пощада руша. Д. Дебелянов, С 1946, 73.