НЕУНИЩОЖИМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕУНИЩОЖЍМ, -а, -о, мн. -и, прил. Който не може да бъде унищожен, премахнат, разрушен. Той [Ломоносов] обединява закона за запазване масата на веществото и закона за запазване движението в един общ закон, според който материята и нейното движение са неунищожими и несътворими. Б. Илиева, КХНС, 45. Неунищожим враг.