НЕУПРАВИЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕУПРАВЍЯ, мн. -ѝи, ж. Разг. 1. Само ед. Липса на установен ред, порядък, организация в нещо; безредие, безпорядък, безредица, неуредица. Светът е развален от беднотия и неуправия. Овцата нито ще ти отговори на дума, нито ще те погледне накриво. Ст. Сивриев, ЗСБ, 251. Ако аз днеска чукам ръжда по десет часа, а наш Хараланчо не свършва и за пет пари работа, тогава тази неуправия аз я разбирам така: той живее на моя гръб! Н. Антонов, ВОМ, 81. В производството се шири неуправия.

2. Само мн. Прояви на нарушение, смущение, объркване в някакъв вид работа или организация; бъркотия, неразбория, неуредица. Старецът веднага почваше да се оплаква от синовете и дъщерите си, от зетьовете, че са го разсипали с гаранционни полици,.. и че сега му станало ясно защо някога в дълбокото робство хората бягали в манастир — от такава неблагодарна челяд и всякакви неуправии. Л. Стоянов, Избр. съч. III, 359. Приказваше за скъпотията, за общата криза, за новите данъци, за неуправиите и за всички ония неща, които тровят съществуването ни днес. Ив. Вазов, БП, 90.