НЕУРАВНОВЕСЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕУРАВНОВЕСЀН, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който не се намира в равновесие. Когато електроните спонтанно протичат от по-неблагородния към по-благородния метал, те оголват позициите на неблагородния. В него остават йони, неуравновесени със собствения брой електрони. Св. Райчева, К, 78. Неуравновесен бюджет.

2. Който е психически неустойчив, лесно губи душевното си равновесие и върши неразумни неща, изпада в крайности и под.; неулегнал, нестабилен. Руското агентство се управляваше от едного от секретарите, някой си Богданов, силно неуравновесен млад човек, който наскоро след това се самоуби в Токио. С. Радев, ССБ II, 13-14. // Който изразява, издава психическа неустойчивост. Въпреки своето състояние, Занесов беше учител,.. Ала, явно беше, у моя гост имаше и нещо неуравновесено. Погледът издаваше същинско безумие. Ив. Карановски, Разк. I, 94.