НЕУРАВНОВЕСЕНОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕУРАВНОВЕСЀНОСТ, -тта̀, мн. -и, ж. 1. Само ед. Качество на неуравновесен (във 2 знач.). Иван се налага като индивидуалност преди всичко със своята вътрешна неуравновесеност, с наклонността си да изпада от една крайност в друга — от яростното безогледно обвинение към самобичуването и депресията, която довежда до опита за самоубийство. Ив. Остриков, ППА, 62-63.

2. Нарушение, смущение на някакво състояние, ред. И не само върху земната повърхност и атмосферата влияе Слънцето.. — Изглежда и във вътрешността на Земята то поражда някакви неизвестни още на нас, хората, неуравновесености. К. Кузов, ПВС, 49.