НЕУРЕДБА —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕУРЀДБА ж. Остар. , понякога поет. Неуредица, безредие, безпорядък. Възмущават се някои гневно, / щом съзрат неуредба, беда. Хр. Радевски, Избр. пр II, 158. И ето видим днеска, че в нашата без пастир духовна овчарня излазят на видело такива работи, които наедно с другите църковни неуредби възмущават образованите хора. Н. Бончев, Съч. I, 55. Прежде няколиких днях убиен е главатарят Хасан паланги около Дебря. После неговая смърт пушки пукат непрестанно.. Неуредбата ся е умножила. БДн, 1857, бр. 5, 17.