НЕУ̀РЕДЕН

НЕУ̀РЕДЕН, -дна, -дно, мн.- дни, прил. 1. Разг. Който не обича и не поддържа ред, обикн. в къщи, в стопанство; разхвърлян, разпилян. Свекърва ѝ — Панчова майка — беше неуредна, разсипница и завистлива жена. Т. Влайков, Съч. II, 96. Започнаха да постъпват предложения за наказание на някои неуредни ръководители. Тр, 1959, бр. 83, 2.

2. Остар. В който няма ред и системност. Едвам за цял месец излезе брой 15 [на списанието], който ни стана скъпо и скъпо, а печатанието — неуредно. У, 1871, бр. 16, 241-242. Неуреден дом, Неуредна кухня.

НЕУРЕДЀН

НЕУРЕДЀН, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който не е подреден, уреден, в който не е сложен необходимият ред; неподреден. — Оо, бако! — изхлипа Ваца,.. — Видя ли докъде я докарахме, да нямаме хляб да ядем!... — Стига, стига! Дай на детето.. — оглеждаше той неуредената още добре къща на сестра си. Ст. Даскалов, СЛ, 16. // В дейността, организацията на който няма установен порядък; неустроен. Може би да се губят писмата му. Селската поща е така неуредена и несигурна. Елин Пелин, Съч. II, 108.

2. Който не е устроен, организиран както е прието, с необходими документи или решения и под. "А защо не съм се оженил, кой е

бил причина за неуредения ми живот, времето ли, аз ли самият никого не интересувам." Й. Стоянов, ПД, 18. Борис имаше познати в Сливен, които веднага му се притекоха на помощ и му дадоха подслон в семейното общежитие на текстилното предприятие. По-сетне, когато разбраха неуреденото му положение, започнаха предпазливо да му правят бележки. К. Калчев, СТ, 132-133. // За проблем, работа и под. — който не е свършен, извършен, разрешен както трябва, решен докрай и под. Ще поседя малко и ще си ходя — трябва да бързам. Утре тръгвам на път, а пък всичките ми работи стоят неуредени. К. Петканов, ЗлЗ, 16. Понякога ставаше дума за някоя неуредена селска работа и тогаз глъчката ставаше още по-голяма. Й. Йовков, ЧКГ, 38. Берлинският договор бе оставил някои неуредени въпроси, които тепърва трябваше да се ликвидират. С. Радев, ССБ I, 212. Неуредени отношения.

3. За дълг и под. — който не е изплатен; неизплатен, неиздължен. Ходжата беше прочут скъпчия, ала към майката на Нуринка беше много щедър. Това се знаеше от цялото село. Наистина между тях имаше някакви неуредени сметки. Х. Русев, ПЗ, 135-136. Неуредени дългове. Неуреден заем. Неуредени лихви.

Неуредени сметки. Неуредени от миналото лични отношения с някого.

Списък на думите по буква