НЕУРЀДИЦА

НЕУРЀДИЦА ж. 1. Само ед. Липса на установен ред, на порядък; безредие, безпорядък, безредица, неуправия. Че нямаше гладена яка — това беше вярно; но това дребно наглед обстоятелство израстна изведнаж до съдбоносен и безутешен факт, който доказваше за излишен път неуредицата в тая къща, запусната като битпазар. Л. Стоянов, Избр. съч. III, 349. // Липса на система, правила в нещо; несистемност. Неуредица в писмения език.

2. Само мн. Прояви на нарушение, объркване, смущение в някакъв вид работа или организация; бъркотия, неуправия, неразбория. Пише две картички в един ден, негодува за пощенските неуредици, търси с малко думи да каже всичко. М. Кремен, РЯ 102. Заговориха за неуредиците по нашето Черноморие, за оскърбителното отношение на някои места към българите и за робеенето пред чужденците. Л. Станев, ПХ, 147. Допускахме, че ръководителите ще свикат събрание, .., или по някакъв друг начин ще разяснят на хората за какво става дума и каква е перспективата да се оправят неуредиците. Отеч., 1978, кн. 2, 18.

Списък на думите по буква