НЕУ̀СВЕС

НЕУ̀СВЕС, мн. няма, м. Диал. С предл.в. 1. Състояние на лудост, безумие. Още малко и можеше да кажеш, че бае Иван си влязва в реда на ума си,.. Но там, дето чакаш и се надяваш за това, ще видиш, че той се е заплеснал и продължава да си говори пак като в неусвес. П. Р. Славейков, Избр. пр II, 43.

2. Състояние, при което човек не може да разсъждава нормално поради силно вълнение, уплаха и под. А когато се върнах и бях вече сам зограф, .., едва прекрачил прага на бащиния дом, аз се втурнах в неусвес към съседния зид. П. Спасов, ГЛЗЗ, 70. — Да бягаме, Христино! — избъбрих в неусвес. — Светът и животът са пред нас! Ти ме обичаш, Христино моя,.. И аз те любя, Христино. П. Спасов, ГЛЗЗ, 88.

Списък на думите по буква