НЕУСЕТЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕУСЀТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. 1. Който не се усеща, не се забелязва, долавя; недоловим, незабележим. И неусетен блян по тоя ек Младена / унесе. П. П. Славейков, Събр. съч. III, 302. Неусетен полъх на вятъра.

2. Който се извършва, става лесно, без да е изморително или мъчително, в кратко време; лек. Пътуването тук е много приятно и неусетно.