НЕУСИПЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕУСЍПЕН, -пна, -пно, мн. -пни, прил.

Остар. Книж. Непрекъснат, непрестанен, безспирен. Почитаемото правителство, в неусипните си грижи за народното благоденствие, не само че се е постарало да удовлетвори насъщните нужди на страната, но е отишло по-нататък. А. Константинов, Съч. I, 105. Боже мой, и след тия ли ужаси не ще се издигне в тази злочеста земя истинският стълб на позора — оня незиблен стълб, който се крепи само от будната обществена съвест и от неусипното чувство на самоуважение у един народ? Бълг., 1902, бр. 448, 2.

— От рус. неусыпный.