НЕУСМИРИМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕУСМИРЍМ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. 1. Който не може да бъде усмирен, принуден да стане кротък, мирен; неукротим, необуздан, буен. Неусмиримо дете.

2. За чувства, страсти и под. — който се проявява силно, стихийно, без да може да бъде удържан, спрян, овладян; неукротим, неудържим, необуздан, несдържан. Всичко досега, целият изминат път, целият ни живот е бил един неусмирим стремеж към това абсолютно, неопровержимо "заедно". Бл. Димитрова, Лав., 95. ● Обр. Тълпата! Океан! Талази неспокойни, / .. / А в дъното на туй море неусмиримо / империи безброй ще да съзреш. Ив. Вазов, ИГП (превод), 31-32.