НЕУСПЕХ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕУСПЀХ ж. Липса, отсъствие на успех; несполука. Смилец изтръпна, когато на утринта се научи от Темира за пълния неуспех на покушението в Устето. Ив. Вазов, Съч. ХIV, 85. Ловният сезон бе открит в края на юли и доктор Старирадев се увлече в тая нова за него страст. Първия ден неуспехът го разпали, вместо да го отчае. Ем. Станев, ТЦ, 37. Досегашният неуспех на българския народ се дължи не на неспособността му за революция, но на "неговата неспособност да създаде организация, която да може да донесе на неговия бунт победа." Ив. Унджиев, ВЛ, 157. Неуспех на филм.