НЕУСПЕШЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕУСПЀШЕН, -шна, -шно, мн. -шни, прил. Който не постига успех, не завършва с успех; безуспешен, несполучлив. Неуспешните войни не носят вече военна плячка. Ив. Унджиев, ВЛ, 10. И Симеон, след неуспешни преговори за уреждане на въпроса, нахлул с войските си в Тракия. Ист. Х и ХI кл, 46. Избягал след дълги премеждия от България след неуспешното революционно движение в Стара Загора през 1875 г., подигнато от него, той [Стамболов] сега се скиташе из Букурещ. Ив. Вазов, НО, 12. Многочислени са неуспешните опити за решаване на тази задача. Матем., 1965, кн. 5, 12. Неуспешна акция.