НЕУСТАНОВЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕУСТАНОВЀН, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който не е установен, утвърден като постоянен. И не току-тъй либералите намериха един от най-добрите си защитници в лицето на Герасков; не току-тъй един неустановен човек в партията, една забъркана глава. Г. Георгиев, Избр. пр, 352. От вечерния влак,.., на каменополската гара слязоха Банков и околийският организатор на дружбата Селимски, тридесет и пет годишен мъж с неустановена професия. В. Нешков, Н, 53. Неустановен жител. Неустановен адрес.

2. Който не е изграден, оформен, установен напълно или в окончателен вид; неустроен. Той [учителят Вардарски] говореше на учителката, .., а езикът му беше пъстра смесица от думи на местните говори и на непрестанно променящия се, неустановен още език, на който се пишеха българските вестници и книги. Д. Талев, ПК, 244-245. // Който не е официално утвърден, признат, не е добил законна сила; неутвърден, неопреде‑

лен. — Виждам, че те дразни неустановеното положение. Одеве сама ми каза, че не знаеш какъв съм ти. Щом е така, нека се венчеем още тия дни. Ем. Станев, ИК I и II, 179. Неустановена данъчна вноска. Неустановен съдебен ред.

3. Който не е основан, създаден. Неустановена поща. Неустановени сателитни връзки.