НЕУСТАНОВЕНОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕУСТАНОВЀНОСТ, -тта̀, мн. -и, ж. 1. Само ед. Липса, отсъствие на установеност. През време на робството българинът намира сравнително по-благоприятни условия да се обособи и самоопредели:.. На това са пречили непрекъснатите войни, неустановеността на живота. Б. Пенев, НБВ, 4. Биографите на Нютон напоследък спорят за това, бил ли е Нютон алхимик или не? Този спор е резултат на неустановеността на това, какво трябва да се разбира под алхимик. Ив. Въжарова, ИН (превод), 159.

2. Само мн. Нещо неустановено (факт, правило, явление и др.). Д-р Н. П. Николаев назначи Йовкова като писател с вярно езиково чувство в състава на петочленната правописна комисия, на която бе възложено в срок от един месец да внесе необходимите уяснения в българския правопис, като същевременно.. отстрани всички неустановености. Сб??СЕП, 445-446.