НЕУСТОЙКА —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕУСТО̀ЙКА ж. 1. Неспазване, неизпълнение на поето при сключване на договор задължение. — Ще ви платя утре обезщетението, полагащо се по договора, и можете да се смятате свободна. Обезщетението за неустойка е доста значително. Б. Райнов, НН, 322. А господарите не давали заеми току-тъй.. За всяка неустойка те грабвали по някоя и друга глава едър добитък. А. Гуляшки, ЗР, 63. При неустойка страната, която не е изпълнила задълженията съгласно договора, заплаща на другата страна глоба. РД, 1950, бр. 178, 3.

2. Обезщетение, плащано, давано при неспазване на поето задължение. Извиних се криво-ляво, попитах колко трябва да заплатя, платих си неустойката и вече исках да приключа с тази история. Й. Радичков, БФ, 58.