НЕУСТОЙЧИВ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕУСТОЙЧЍВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който не е устойчив, не се държи здраво или в равновесие, клати се, пада; нестабилен. Рад ги подкани да слязат от конете и те скочиха на земята с неустойчиви крака, вдървени от дългата езда. А. Христофоров, А, 181. — Кой ви работи земята, щом като син ви е хванал търговията? — запита Дъбов, когато седнаха около неустойчивата маса, покрита с пъстра домашна покривка. Х. Русев, ПС, 70. Това бе извънредно уморително лазене по острите отломки на лавата,.. В същото това време тези отломки бяха така неустойчиви и трошливи, че при всяка втора стъпка ние се плъзгахме надолу. Н. Боев, Г, 33. // Който е присъщ на такъв човек или предмет. Сега вече и баща му се прибираше късно, той чуваше понякога нощем тежките му неустойчиви стъпки. П. Вежинов, БГ, 199.

2. Прен. Който не устоява на въздействието на нещо или не понася лоши условия; неиздръжлив. И ако събереше дните, прекарани с Лиза, преди да се оженят, това правеше три-четири седмици.. Такива бракове може да бъдат съвършено неустойчиви. Н. Антонов, ВОМ, 97. Неустойчиво дете. △ Неустойчиви дървета на суховеите. △ Неустойчиви сортове.

3. Прен. Който не проявява психическа, нравствена издръжливост, стабилност; нестабилен. — Сега ние с тебе, Гатьо, трябва да си вървим, след като изпълнихме бащиния си дълг. Аз съм малко неустойчива натура, но ти ще ми помагаш. К. Калчев, СТ, 162. Дринов е познавал добре неустойчивия характер и хиперболичните подозрения на приятеля си и не е взимал за чиста монета всичките му съобщения. М. Арнаудов, БКД, 242.

4. Прен. Който не е здраво, твърдо установен; нестабилен. Неустойчив обществен строй. Неустойчива валута.