НЕУСТОЙЧЍВО

НЕУСТОЙЧЍВО. Нареч. от неустойчив; нестабилно. А снегът все валеше и валеше. Колата.. мъчително се силеше по стръмнините, неустойчиво се плъзгаше по наклоните. Х. Русев, ПЗ, 124. Клавдия се качи първа на камъка, който се залюля неустойчиво. Д. Добревски, БКН, 92.

Списък на думите по буква