НЕУСТОЙЧИВОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕУСТОЙЧЍВОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Отвл. същ. от неустойчив; нестабилност. По целия остров Ява от запад на изток се редят многобройни вулкани.. На малко места по земното кълбо структурната неустойчивост и вулканските огнища са концентрирани толкова нагъсто. Хр. Тилев, В, 48. Беше добил известност, имаше добро обществено положение.. бе се научил да прикрива вътрешната си неустойчивост и плахост. Л. Дилов, ПБД, 94-95.