НЕУСТРАШИМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕУСТРАШЍМ, -а, -о, мн. -и, прил. Поет. 1. Който не познава страх, не се страхува от нищо; безстрашен, смел, храбър. Тая мрежа тук-там е пресечена, разкъсана и е дала проход на неустрашимите ни момци да се изкачат дотука. Ив. Вазов, Съч.

ХIII, 44-45. Един ден вестниците разнесоха новината, че в Македония станало готвеното въстание, в което паднал убит неустрашимия войвода Апостол Тинков, Д. Немиров, БЛ, 27. Човек с желязна воля, готов като Георги Бенковски да поема отговорност за взетото решение, той [Петър Бонев], въпреки всички неприятни изненади, остана неустрашим борец за свобода. Г. Караиванов, П, 19.

2. Който показва, изразява отсъствие на страх; безстрашен, смел, решителен. Каква е таз Европа, с човещина прочута/ и зрителка спокойна на таз картина люта, / коя не ще да викне със глас неустрашим: / "махнете се, диваци!" Ив. Вазов, Съч. I, 59.