НЕУСТРАШИМО —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕУСТРАШЍМО. Поет. Нареч. от неустрашим; безстрашно, смело, решително. Подполковникът ..- беше неспособен да разбере, че за първи път може би пред него седи враг, който най-презрително се надсмива над военните му добродетели и неустрашимо гледа смъртта право в очите. Ив. Хаджимарчев, ОК, 187. Братята се сговориха да яхнат най-добрите коне от бащиния си яхър,.. и да препуснат неустрашимо към планинския връх. А. Каралийчев, ТР, 69-71. Дядо Драган тъй подробно и тъй увлекателно разказваше за всичко това:.., как се спуснали вълците и с какво остървение нападали момъка, как той неустрашимо се борил и ги съсякъл. П. Р. Славейков, БП I, ХII.