НЕУСТРАШИМОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕУСТРАШЍМОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Поет. Отвл. същ. от неустрашим; безстрашие, смелост, решителност. Храбростта и неустрашимостта на славяните бяха неописуеми. Ив. Вазов, Съч. VI, 102. Пешо помаха с ръка за сбогом. От цялата му фигура лъхаше благородство и неустрашимост. В. Цонев, ПТ, 92.