НЕУТВЪРДЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕУТВЪРДЀН, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който не е още утвърден, признат с качествата си някъде, за нещо. Неутвърден млад сътрудник. Неутвърден авторитет.

2. Който не е узаконен, на който не е дадена законна сила на решение, назначение, присъда и под.; неодобрен, неприет, неустановен. Ето защо, когато на третия ден след депутатския избор из Буково се разнесе вестта за разтурянето на неутвърдения още съвет, Трайко,.., все пак трепна от някаква изненада. Т. Влайков, Съч. III, 295. Неутвърден закон. Неутвърдено правило. // Който не е изграден, оформен, установен напълно; незатвърден. Неутвърдени навици.