НЕУТЕШЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕУТЀШЕН, -шна, -шно, мн. -шни, прил. Остар., сега поет. Неутешим, безутешен. Тези пазени за себе неща са въздишки за величието на миналото, самонадеяни за светло бъдеще и тъги за неутешното настояще на роба. П.П. Славейков, Събр. съч. VI, (1), 68. Стоенчо мислеше, нъ повече жалеше и мислеше за баща си, като го гледаше тъй угрижен и неутешен. Ил. Блъсков, ИС, 101. Когато се лиших от баща ти, усещах неутешна скръб. БКн, 1859, април, кн. 1, ч. II, 217. А в полето, днес облето в неутешна скръб, / бодро щеше да се носи песента на звънък сръп. Хр. Смирненски, ЧС, 1921, бр. 30, 33. Та нека сълзи неутешни / трупът ми да поръсят / и нека мойте меса грешни / орлите да разкъсат. Ц. Церковски, Съч. II, 102.