НЕУТЕШИМО —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕУТЕШЍМО нареч. Книж. Без да може да се утеши; безутешно. Георги продължаваше да плаче неутешимо. Чичо му го докосна едва-едва с пръсти, уж да го погали. Д. Талев, ПК, 303. Хванато за протегнатите ръце на мъжа, от долапа излезе момиче, почти дете, което хълцаше неутешимо и гръмко. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 197. Опрени на една ограда от стари релси, две циганки стенеха неутешимо. Г. Караславов, Избр. съч. I, 359.