НЕУТЕШИТЕЛЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕУТЕШЍТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. ‑лни, прил. Книж. Който тревожи, безпокои; тревожен, обезпокоителен. Уви, неутешителни са мислите, които повдига питането. Ив. Вазов, Съч. ХII, 149. Капитанът прави всички възможни маневри. Но резултатите са съвсем неутешителни. "Кети" е заседнал и не мърда. Б. Шивачев, ПЮА, 170. Нашите неприятели и съседи, които имат неутешителни за нас планове и които се радват при появлението на всяко едно наше междуособно неспоразумение, рано или късно ще да ни накарат да се разкаеме и да заплачеме над станалото. Л. Каравелов и Хр. Ботев, ЗК, 472.