НЕУТЕШИТЕЛНО —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕУТЕШЍТЕЛНО. Рядко. Книж. Нареч. от неутешителен; обезпокоително. Тая година любимият Гергьовден се показал на пловдивските жители необикновено дълъг, защото коконите са боели от дъжда да покажат една на друга своите накити, а кировците намирале за невесело и за неутешително да се разхождат.. без своите мили и драги госпожи или без госпожите на своите приятели и съседи. Л. Каравелов, Съч. III, 31.