НЕУТЕШНО —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕУТЀШНО нареч. Остар., сега поет. Неутешимо; безутешно. Настана же зловещ един ден, в който младата, коленичила пред майка си, изповяда ѝ със сълзи злочестината си.. От тойзи час,.., майка и дъщеря плачеха само неутешно деня и нощя. П.Р. Славейков, ЦП I (превод), 92. Когато Петър и Влади плачеха неутешно за големите си нещастия, плачът им ся прекъса от едно похлопване, което ся раздаде на двора. В. Друмев, НФ, 30.